На гости в Перник: Заслужават ли си тортите на Станислав от Хелс Китчън“?
Победителят от „ Хелс Китчън “ 5 Станислав Иванов от година стопанисва сладкарски завод в родния си Перник. Сисо, както му споделят най-близките, влага парите от премията в отварянето на личен бизнес. Репортер на Lupa.bg отиде да дегустира тортите на кулинаря в сладкарницата му. Заведението е симпатично, чисто, спретнато и много оборотно, стана ясно от визитата ни. Цените се като множеството сладкарници в София, само че са малко високи за Перник. Кафето е 4 лева, фрапето – 5, а тортите са по 6–7 лева
Оказва се обаче, че тортите, които се продават там, не са бутикови, а такива, каквито можете да хапнете във всички най-масови сладкарници в столицата. Хубави, само че нищо изключително. Доста надалеч от усета на сладкишите в „ Теа “ и други по-хубави заведения. Поръчковите торти изглеждаха сносно и най-вероятно са по-вкусни.
Заведението постоянно се радва на клиентела от София, както и прилежащите градове. Повечето клиенти остават удовлетворени и повтарят единствено в случай че имат път към Перник, само че не и особено да вървят, тъй като не могат да хапнат нищо по-различно от това в обитаемоте им места. „ Нищо чудно тортите за заведението да ги прави някой външен завод против възнаграждение, а Станислав да подготвя единствено поръчковите десерти “ – разясниха клиенти сред хапките.
Готвачът си подари заведението за рождения си ден преди година.
„ Това ми беше фантазия от дълго време. Ето, съумях да сбъдна и нея в тази моя персонална година. Не единствено това, толкоз неща ми се случиха – завоювах „ Хелс Китчън “, ожених се, започнах в „ На кафе “, купихме си и апартамент с Божидара. Като цяло умерено мога да кажа, че съм един благополучен човек с всичко, което имам. Вярвам, че най-хубавото следва и в персонален, и в професионален проект. Смело напред. А що се отнася до сладкарския завод – желаех го от дълго време, само че в този момент си му беше времето. Това е моят подарък към мен самия за рождения ми ден “ – призна преди време Станислав.
Оказва се обаче, че тортите, които се продават там, не са бутикови, а такива, каквито можете да хапнете във всички най-масови сладкарници в столицата. Хубави, само че нищо изключително. Доста надалеч от усета на сладкишите в „ Теа “ и други по-хубави заведения. Поръчковите торти изглеждаха сносно и най-вероятно са по-вкусни.
Заведението постоянно се радва на клиентела от София, както и прилежащите градове. Повечето клиенти остават удовлетворени и повтарят единствено в случай че имат път към Перник, само че не и особено да вървят, тъй като не могат да хапнат нищо по-различно от това в обитаемоте им места. „ Нищо чудно тортите за заведението да ги прави някой външен завод против възнаграждение, а Станислав да подготвя единствено поръчковите десерти “ – разясниха клиенти сред хапките.
Готвачът си подари заведението за рождения си ден преди година.
„ Това ми беше фантазия от дълго време. Ето, съумях да сбъдна и нея в тази моя персонална година. Не единствено това, толкоз неща ми се случиха – завоювах „ Хелс Китчън “, ожених се, започнах в „ На кафе “, купихме си и апартамент с Божидара. Като цяло умерено мога да кажа, че съм един благополучен човек с всичко, което имам. Вярвам, че най-хубавото следва и в персонален, и в професионален проект. Смело напред. А що се отнася до сладкарския завод – желаех го от дълго време, само че в този момент си му беше времето. Това е моят подарък към мен самия за рождения ми ден “ – призна преди време Станислав.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ